Проверка на фактите: предсказал ли е Павел I смъртта си?
На великия княз Павел Петрович му се постанова доста пъти да съжали за „ ужасната история “, която споделя на другарска вечеря в Брюксел на 29 юни 1782 година.
По това време Павел и Мария Фьодоровна пътуват из Европа, на половина тайно – под имената на граф и графиня Северни.
Същата вечер след посещаване на театрална режисура Великата княгиня споделя, че е изтощена, и отива в покоите си, а Павел Петрович остава в кръга на светското общество. С настъпването на нощта младежите стартират да си описват „ мистични “ истории от живота. Баронеса д’Оберкирх, близка другарка на великокняжеската двойка, напомня, че 27-годишният велик княз е разказал „ ужасна история “. Докато се разхождал из Петербург през нощта, той срещал висок мъж, наметнат с плащ и с шапка, лицето му било покрито и от него се излъчвал гробовен мраз. Непознатият известно време вървял паралелно до Павел, а след това, в отговор на настояването да се показа, споделил:
„ Кой съм аз? Горкият Павел! Аз съм този, който взе участие в твоята орис и който желае да не се привързваш изключително към този свят, тъй като няма да останеш дълго в него. Живей съгласно законите на справедливостта и краят ти ще бъде спокоен. Бой се от укора на съвестта – за една благородна душа няма по-тежко наказване. “
– Знаете ли какво значи това, ваше височество? — попитал принц Де Лин.
– Това значи, че ще умра в млада възраст. “
Защо пророчеството на Авел „ Броят на годините ти “ е легенда
Воскресенските врата на Михайловския дворецRuffery (CC BY-SA 3.0)
Заговорници убиват император Павел през нощта на 12 март 1801 година в замъка Михайловски, с който е обвързвана една от легендите за поличбите. Твърди се, че през 1800 година император Павел посетил тогава известния вещател духовник Авел в Александро-Невската лавра и на въпроса на царя какъв брой дълго ще живее той му дал отговор: „ Броят на вашите години дава отговор на цифрата на буквите (броя на буквите – ред.) “.
Смята се, че се има поради броят на буквите в надписа над основната Възкресенска врата на замъка Михайловски – „ Светилището Господне е уместно за вашия дом в продължение на дните “, 47 букви (според думите на руски). Това знамение се приписва и на блажената Ксения (Петербургска).
Няма документални доказателства, даже писма или записки от тези години, в това число и за тази история. Павел е на 46 години, когато го убиват. Фактите също не съответстват и когато ставата дума за монаха Авел – като се стартира с това, че той не е живял в Александро-Невската лавра, основния манастир на Санкт Петербург, през 1800-1801 години. През 1796-а, шест месеца преди възкачването на трона на Павел I, Авел е разпитан от Александър Макаров, шеф на Тайната експедиция – органа за държавна сигурност – след което Авел е затворен в Шлиселбургската цитадела. Само че щом Павел се възкачва на престола, той прави нужното Авел да бъде освободен и предаден на Гавриил, митрополит на Новгород и Петербург. В Александро-Невската лавра Авел единствено е подстриган за духовник (по негова молба).
Михайловския замък в Санкт ПетербургAndrew Shiva (CC BY-SA 4.0)
Въпреки това, съвсем незабавно след замонашването си, Авел своеволно напуща лаврата и отива в Москва, където се занимава с предсказване против пари, за което през 1798 година е заточен във Валаамския манастир. През март 1800 година в килията на Авел е открита книга, „ която е отнета от него … с листче, открито в нея, написано с съветски букви, а книгата е написана на незнаен език “, написа митрополит Амвросий от Петербург до основния прокурор Оболянинов. Главният прокурор рапортува за случая на царя и евентуално сърдит от държанието на Авел, Павел подрежда той да бъде доведен в Санкт Петербург и затворен в Петропавловската цитадела. Това става на 26 май 1800 година.
„ Той наподобява единствено бръщолеви и лъжите му към този момент нищо не значат, а той си мисли, че с мислени пророчества и съновидения ще примами с нещо неспокойния манталитет “, донасят за Авел чиновници от крепостта. Когато Павел I е погубен, Авел се намира в Алексеевския равелин на Петропавловката цитадела. По време на ръководството на Александър той е изместен в Соловецкия манастир.
„ С шията си встрани “ – свидетелства на съвременници
Михаил КутузовJózef Oleszkiewicz
Последната вечеря на императора в неговия непосредствен кръг е вечерта на 11 март 1801 година. На нея участва военачалник Михаил Кутузов, чийто роман предава неговият асистент граф Ланжерон: „ Вечеряхме с императора. На масата бяхме 20 души. Императорът беше доста радостен и доста се майтапеше … След вечерята императорът се погледна в огледалото, което имаше недостатък и изкривяваше лицата. Той се засмя на това и ми сподели: „ Вижте какво смешно огледало, виждам се в него с шията си встрани “. Това беше час и половина преди гибелта му “. В какво обаче тук е „ пророчеството “? Известно е, че оръжието на убийството на императора е тежък предмет и шал, с които той е удушен.
На същата вечеря участва и Иван Матвеевич Муравиев-Апостол, педагог на царските синове Александър и Константин и вицепрезидент на Чуждестранната гилдия. Той си спомня последния диалог сред Павел и Кутузов: „ Накрая диалогът сред тях се завъртя към гибелта. „ Да отидеш в оня свят не е елементарна работа “, са прощалните думи на Павел I към Кутузов.
Убийството на съветския цар Павел I, март 1801 година Из La France et les Français à Travers les Siècles, 1882-1884 г.Свободни източници
Странното предвещание обаче цитира не самият мемоарист, а историкът от XIX век и биограф на Николай I, Николай Шилдер. На 11 март вечерта Павел влиза в покоите на сина си Николай, който е петгодишен. Синът пита за какво назовават татко му „ Павел Първи “? „ Защото нямаше различен суверен, който да е носил това име преди мен “, отговоря му императорът. „ Тогава ще ме назовават Николай Първи “. „ Ако се качиш на трона “, означи суверенът, целува мощно сина си и бързо напусна покоите му “.
„ Глупост, приказка, безумие “
Баронеса Хенриета Луиза дьо Валднер дьо ФройндщайнСвободни източници
Да се върнем обаче към първото „ знамение “, разказано от самия Павел Петрович на вечерята в Брюксел. С тази история Павел пуска за себе си мем, който живее и до през днешния ден – че самият той е вярвал в разказаното. Въпреки това същата баронеса д’Оберкирх написа в записките си, че Павел на вечеря в Амстердам ѝ споделил: „ Нали ловко ви подведох? Колкото по-вълнуваща е историята, толкоз по-вълнуващо е, че сте я взели на съществено “.
Когато баронесата продължава да пита дали Павел в действителност ли е измислил тази „ измислица, която той е разказал, с цел да … изплаши малко “, великият херцог единствено твърдял: „ Това не е премеждие, разберете, това е нелепост, приказка, безумие, с цел да се позабавляваме, не трябва да се има вяра в това “. Павел Петрович, съгласно баронесата, бил сърдит на себе си, че е разказал тази история, и споделил: „ Но позволете ми, господа, да помоля всички вас да пазите моята история в загадка, тъй като би било доста неприятно, в случай че една история за видение, в която играя роля, се популяризира из цяла Европа “.
Павел IВладимир Боровиковски
Обясним е и фактът, че самата баронеса, както отбелязва по-късно историкът Казимир Валишевски, „ придаде някаква трагична багра на това премеждие “ и му отделя толкоз доста място. Баронеса Хенриета Луиза дьо Валднер дьо Фройндщайн – въпреки и единствено с две години, надживява Павел. Тя също умира млада – на 48 години – и основава своите мемоари през последните си години, откакто към този момент знае за гибелта на императора. Както виждаме, баронесата не съблюдава обещанието, обещано на Павел на вечерята в Брюксел.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
По това време Павел и Мария Фьодоровна пътуват из Европа, на половина тайно – под имената на граф и графиня Северни.
Същата вечер след посещаване на театрална режисура Великата княгиня споделя, че е изтощена, и отива в покоите си, а Павел Петрович остава в кръга на светското общество. С настъпването на нощта младежите стартират да си описват „ мистични “ истории от живота. Баронеса д’Оберкирх, близка другарка на великокняжеската двойка, напомня, че 27-годишният велик княз е разказал „ ужасна история “. Докато се разхождал из Петербург през нощта, той срещал висок мъж, наметнат с плащ и с шапка, лицето му било покрито и от него се излъчвал гробовен мраз. Непознатият известно време вървял паралелно до Павел, а след това, в отговор на настояването да се показа, споделил:
„ Кой съм аз? Горкият Павел! Аз съм този, който взе участие в твоята орис и който желае да не се привързваш изключително към този свят, тъй като няма да останеш дълго в него. Живей съгласно законите на справедливостта и краят ти ще бъде спокоен. Бой се от укора на съвестта – за една благородна душа няма по-тежко наказване. “
– Знаете ли какво значи това, ваше височество? — попитал принц Де Лин.
– Това значи, че ще умра в млада възраст. “
Защо пророчеството на Авел „ Броят на годините ти “ е легенда
Воскресенските врата на Михайловския дворецRuffery (CC BY-SA 3.0)
Заговорници убиват император Павел през нощта на 12 март 1801 година в замъка Михайловски, с който е обвързвана една от легендите за поличбите. Твърди се, че през 1800 година император Павел посетил тогава известния вещател духовник Авел в Александро-Невската лавра и на въпроса на царя какъв брой дълго ще живее той му дал отговор: „ Броят на вашите години дава отговор на цифрата на буквите (броя на буквите – ред.) “.
Смята се, че се има поради броят на буквите в надписа над основната Възкресенска врата на замъка Михайловски – „ Светилището Господне е уместно за вашия дом в продължение на дните “, 47 букви (според думите на руски). Това знамение се приписва и на блажената Ксения (Петербургска).
Няма документални доказателства, даже писма или записки от тези години, в това число и за тази история. Павел е на 46 години, когато го убиват. Фактите също не съответстват и когато ставата дума за монаха Авел – като се стартира с това, че той не е живял в Александро-Невската лавра, основния манастир на Санкт Петербург, през 1800-1801 години. През 1796-а, шест месеца преди възкачването на трона на Павел I, Авел е разпитан от Александър Макаров, шеф на Тайната експедиция – органа за държавна сигурност – след което Авел е затворен в Шлиселбургската цитадела. Само че щом Павел се възкачва на престола, той прави нужното Авел да бъде освободен и предаден на Гавриил, митрополит на Новгород и Петербург. В Александро-Невската лавра Авел единствено е подстриган за духовник (по негова молба).
Михайловския замък в Санкт ПетербургAndrew Shiva (CC BY-SA 4.0)
Въпреки това, съвсем незабавно след замонашването си, Авел своеволно напуща лаврата и отива в Москва, където се занимава с предсказване против пари, за което през 1798 година е заточен във Валаамския манастир. През март 1800 година в килията на Авел е открита книга, „ която е отнета от него … с листче, открито в нея, написано с съветски букви, а книгата е написана на незнаен език “, написа митрополит Амвросий от Петербург до основния прокурор Оболянинов. Главният прокурор рапортува за случая на царя и евентуално сърдит от държанието на Авел, Павел подрежда той да бъде доведен в Санкт Петербург и затворен в Петропавловската цитадела. Това става на 26 май 1800 година.
„ Той наподобява единствено бръщолеви и лъжите му към този момент нищо не значат, а той си мисли, че с мислени пророчества и съновидения ще примами с нещо неспокойния манталитет “, донасят за Авел чиновници от крепостта. Когато Павел I е погубен, Авел се намира в Алексеевския равелин на Петропавловката цитадела. По време на ръководството на Александър той е изместен в Соловецкия манастир.
„ С шията си встрани “ – свидетелства на съвременници
Михаил КутузовJózef Oleszkiewicz
Последната вечеря на императора в неговия непосредствен кръг е вечерта на 11 март 1801 година. На нея участва военачалник Михаил Кутузов, чийто роман предава неговият асистент граф Ланжерон: „ Вечеряхме с императора. На масата бяхме 20 души. Императорът беше доста радостен и доста се майтапеше … След вечерята императорът се погледна в огледалото, което имаше недостатък и изкривяваше лицата. Той се засмя на това и ми сподели: „ Вижте какво смешно огледало, виждам се в него с шията си встрани “. Това беше час и половина преди гибелта му “. В какво обаче тук е „ пророчеството “? Известно е, че оръжието на убийството на императора е тежък предмет и шал, с които той е удушен.
На същата вечеря участва и Иван Матвеевич Муравиев-Апостол, педагог на царските синове Александър и Константин и вицепрезидент на Чуждестранната гилдия. Той си спомня последния диалог сред Павел и Кутузов: „ Накрая диалогът сред тях се завъртя към гибелта. „ Да отидеш в оня свят не е елементарна работа “, са прощалните думи на Павел I към Кутузов.
Убийството на съветския цар Павел I, март 1801 година Из La France et les Français à Travers les Siècles, 1882-1884 г.Свободни източници
Странното предвещание обаче цитира не самият мемоарист, а историкът от XIX век и биограф на Николай I, Николай Шилдер. На 11 март вечерта Павел влиза в покоите на сина си Николай, който е петгодишен. Синът пита за какво назовават татко му „ Павел Първи “? „ Защото нямаше различен суверен, който да е носил това име преди мен “, отговоря му императорът. „ Тогава ще ме назовават Николай Първи “. „ Ако се качиш на трона “, означи суверенът, целува мощно сина си и бързо напусна покоите му “.
„ Глупост, приказка, безумие “
Баронеса Хенриета Луиза дьо Валднер дьо ФройндщайнСвободни източници
Да се върнем обаче към първото „ знамение “, разказано от самия Павел Петрович на вечерята в Брюксел. С тази история Павел пуска за себе си мем, който живее и до през днешния ден – че самият той е вярвал в разказаното. Въпреки това същата баронеса д’Оберкирх написа в записките си, че Павел на вечеря в Амстердам ѝ споделил: „ Нали ловко ви подведох? Колкото по-вълнуваща е историята, толкоз по-вълнуващо е, че сте я взели на съществено “.
Когато баронесата продължава да пита дали Павел в действителност ли е измислил тази „ измислица, която той е разказал, с цел да … изплаши малко “, великият херцог единствено твърдял: „ Това не е премеждие, разберете, това е нелепост, приказка, безумие, с цел да се позабавляваме, не трябва да се има вяра в това “. Павел Петрович, съгласно баронесата, бил сърдит на себе си, че е разказал тази история, и споделил: „ Но позволете ми, господа, да помоля всички вас да пазите моята история в загадка, тъй като би било доста неприятно, в случай че една история за видение, в която играя роля, се популяризира из цяла Европа “.
Павел IВладимир Боровиковски
Обясним е и фактът, че самата баронеса, както отбелязва по-късно историкът Казимир Валишевски, „ придаде някаква трагична багра на това премеждие “ и му отделя толкоз доста място. Баронеса Хенриета Луиза дьо Валднер дьо Фройндщайн – въпреки и единствено с две години, надживява Павел. Тя също умира млада – на 48 години – и основава своите мемоари през последните си години, откакто към този момент знае за гибелта на императора. Както виждаме, баронесата не съблюдава обещанието, обещано на Павел на вечерята в Брюксел.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ